Монографията е посветена на идеята за постигане на сближаване в социално-икономическото развитие на европейските региони, чието възникване съвпада с едно от най-значимите събития в историята на Стария континент – създаването на Европейската икономическа общност. Програмите и проектите за социална кохезия се осъществяват в държавите – членки на Европейския съюз, вече над половин век, като с оглед на стартиралия нов програмен период (2014-20 г.) те и в бъдеще ще са основен приоритет за ЕС.

Авторът изследва въпросите за универсалността и многозначността на понятието регион в контекста на разнообразието от негови дефиниции в научната литература и различните му проявления в европейските държави. Проучени са необходимостта от формиране на региони по Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели и отсъствието на единен стандарт за тяхното създаване в “старите” страни членки и присъединилите се към Общността през 2004 и 2007 г. държави.

Акцент е поставен върху спецификите, предизвикателствата, целите, средствата и фондовете на европейската Кохезионна политика от нейното зараждане през 1957 г. до края на 2013 г. Изследвани са различията в социално-икономическото развитие на 270-те европейски NUTS 2 региона и реализацията на европейската политика за сближаване във всяка една от страните – членки на ЕС. Извършен е анализ на тенденциите в българските райони от ниво две, както и на резултатите от реализацията на седемте оперативни програми, които България изпълнява през програмен период 2007-13 г.

Монографията е предназначена за преподаватели и студенти, както и за практици, работещи в сферата на Кохезионната политика, в т.ч. представители на министерства, областни и общински администрации, неправителствени организации.