Само преди година – през 2022 – Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предложи своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Нея държите в ръце.
Тя е преосмисляне в духа на днeшния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: „публичност“. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат „ултрадемократични“, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като интелектуалната йерархия на знаещи и невежи. Претенции, заплашващи нашите демокрации. Което ще рече – живота ни.
Какъв е резултатът засега, пита Хабермас?
Не виждаме да стават реалност неотдавнашните ни мечти – и най-вече мечтата за „пряка делиберативна демокрация“ чрез интернет като неин инструмент. Вместо това сме свидетели на общество, все по-разпарчетосвано на множество „публики“, които губят обединяващите ги общи ориентири и самата истина като ориентир.
Какво да правим в тази ситуация?
Ето това е основният въпрос, на който тази книга предлага отговор включително чрез понятието „делиберативна политика“. С нея големият философ се обръща към парещо ядро от проблеми, което сплавя „публичност“/„медийна структура“/„гражданско общество“/„политическа система“.
