Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks”-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?

Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят.

– Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк

Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация.

– Марк Абелес, Директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж

Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия.

– Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон

Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите.

– Лиляна Деянова, доц. по социология в СУ „Климент Охридски“