Книгата представя старобългарското епиграфското наследство от Х и началото на ХІ век. Анализират се функцията, предназначението и палеографските особености на известните паметници. Централно място в изследването заемат надгробният надпис на българския цар Самуил и надписът на неговия потомък Иван Владислав (т.нар. Битолски надпис). Анализът на езика на Х и началото на ХІ в., съотношението между книжовна норма и реално състояние на езиковите явления, до голяма степен разширяват хоризонта на познанията за старобългарския език са база за нови проучвания.

Съдържание

Отпечатъци в българската писмена традиция (по епиграфски данни)

Глаголическата писмена традиция в средновековна България (по епиграфски данни)

Кирилската писмена традиция в средновековна България (по епиграфски данни)

Как са се появили два „новооткрити Самуилови надписа“

Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х—ХІ век

Резюме на английски език

Приложение 1

Приложение 2