Преди повече от сто години (през 1895 г.) във Франция излиза книгата на Гюстав льо Бон „Психология на тълпите”, в която се прави опит да се осмисли едно зараждащо се обществено явление – преминаването на движещите сили на обществените преобразувания от известните личности към безликите маси. „Главната и характерна черта на нашата епоха – утвърждава Льо Бон – е замяната на съзнателната дейност на индивида от безсъзнателната дейност на тълпата.”
През 1981 г. и пак във Франция излиза не по-малко фундаменталната книга на Серж Московичи „Ерата на тълпите”. За времето между появата на тези две книги тенденциите, отбелязани от Льо Бон, трайно навлизат в нашия обществен живот. Самото общество се променя кардинално: от класово според определението на Маркс то става масово според твърдението на Московичи. А масата винаги върви след своя вожд, ако той знае как да я управлява.
В своята монография Серж Московичи подробно разглежда и анализира психологическите теории на Гюстав льо Бон, Габриел Тард, Зигмунд Фройд и др. Социалният феномен на масата, разтварянето на индивида в нея, поведението на вожда – това са основните въпроси в психологията на тълпите и авторът умело ги илюстрира с примери за взаимоотношенията между тълпите и техните лиде¬ри: Цезар, Робеспиер, Наполеон, Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Мао, Тито, Дьо Гол и др.
• • • •
И така, какво да се прави, когато тълпите вече са налице?
• • • •
Две неща, отговаря психологията на тълпите: да се открие вождът сред тях и да бъдат управлявани.
• • • •
