Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително.
Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху които е фокусирано това изследване, интересът е бил спорадичен и фрагментарен. В обзорните трудове по история на българската журналистика на тази тема е отделяно относително скромно място и оценките за отделни издания и тенденции нерядко са едностранчиви и идеологически острастени.

Авторът проследява развитието на знанието за смеха през вековете, както и разбирането на хората за „смешното” в различните епохи. Акцентът пада върху българските хумористичните вестници и списания – „Тъпан”, „Гайда”, „Будилник”, „Свирка”, „Българан” и др.

Съдържание: 

Увод
Кратка история на смеха и на теоретичния интерес към него

• “Изгубеното детенце” на Аристотел

• Смехът на християнина

• Хуморът – модерният европейски смях. Ролята на медиите

• Българският модел

• Модерност. Модернизация. Смях

Смеховете на Възраждането

• Селският смях и/или присмех

• Просветеният смях

• Как се смее Иван Богоров

• “Смехът това съм аз”. Сатиричните вестници на П. Р Славейков

• Политическата сатира на “Тъпан” и “Будилник”

• Смехът и смехотворството във възрожденския дискурс

• Топография на възрожденския смях. Теми и типажи

• Функции и употреби на смеха във възрожденския сатиричен печат

Смеховете на града

• Хумористичните издания след Освобождението

• Вестник “Свирка” и политическите употреби на смеха.

• Хуморист ли е Захарий Стоянов?

• Градската среда и градският смях

Литературно-бохемският кръг “Българан” и появата на модерния български хедонизъм

• Българановското преди “Българан”

• Естествена история на българския смях

• Вестник “Българан”. Смехът като “естествена солидарност”

• Българановството след “Българан”. Наследници и епигони

• Топография на модерния смях. Теми и типажи

Динамика на жанровете в сатирично-хумористичните периодични издания. Поява и ранно развитие на българската карикатура

• От синкретизъм към обособяване

• От каламбура към пародията

• От анекдота към вица

• От гротеската към карикатурата

• Някои типографски особености на хумористичните издания

Заключение
Приложение
Библиография