“Етническа и религиозна мозайка на България” е книга за видимото и невидимото във взаимоотношенията, за разбирателството и толерантността. Тя носи в себе си кодирано послание: ще запазим ли хуманността и добротата си, разбирането към “различния” от нас в екстремални условия? Авторът определено вдъхва оптимизъм в творбата си и загатва, че най-интересното предстои, че ни очакват още вълнения, които ще влеят живителни сили на обществото ни.

Главните герои в книгата са етническите и религиозни малцинства с многото им лица и чудатости. Сюжетът наистина е една мозайка, която като я подредиш докрай, виждаш цялата картина. Тя е реалистична, може би малко носталгична, но нарисувана във времето от всички малцинства в България. На фона на политическите и социални контрасти, перфектната сюжетна линия превръща книгата почти в класика в областта на културономията.