Етнолингвистичният речник на българската народна медицина представя концептите здраве и болест в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като проучва техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище, което обхваща областите Мизия, Тракия и Македония.