Сборник в чест на проф. Красимира Даскалова.

Проф. Красимира Даскалова е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и една от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете. Сред преподаваните от нея курсове са „Методологически проблеми на историята на жените и половете“, „Социалната история на Югоизточна Европа като история на половете през XIX и XX век“, „История на женските движения и феминизмите в Европа и Америка“, „Книгознание“, „История на книгата и четенето“, „История на цензурата“, „Нови тенденции в историята на книгата и четенето“, „История на европейското книгоиздаване“ и др. Била е гост-професор в Университета Лион-2, Франция; Университета в Брауншвайг, Германия; в Критския университет, Ретимно, Гърция; в Централноевропейския университет в Будапеща; Техническия университет в Хановер, Германия, и Университета в Сараево. Авторка е на книги, статии и други изследвания за историята на феминизмите и женските движения в България, Балканите и Източна Европа. Специализирала е в Европа, САЩ и Япония. От 2005 до 2010 г. е президентка на Международната федерация за изследвания по история на жените и половете. От 2004 до 2008 г. е председателка на УС на Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ). Координаторка на Българската група за изследвания по история на жените и половете.

СЪДЪРЖАНИЕ

Биографични данни за Красимира Даскалова – Валентина Миткова – 11

Библиография на публикациите – Илко Пенелов – 15

Култура на сянката: три стъпки навътре – Милена Кирова – 45

Размисли върху писането на сравнителна история на европейските феминизми (1700–1950) – Керън Офън – 58

Преплетени истории на женските движения и феминизми (Интервю с Франсиска де Хаан) – Красимира Даскалова- 82

След правото на вот: размисли за жените и политиката между двете световни войни – случаят с Централна Европа Биргита Бадер-Заар – 93

Промяна на сцената: трансформации в политиката, свързани с женския труд и концепцията за удължения отпуск за отглеждане на дете в социалистическа Унгария, Европа и в международен план – Сюзън Цимерман – 111

Гражданство, свобода, равенство: женски движения и феминизъм в Германия и Западна Европа през XX век Гизела Бок – 153

Съзнание, израстващо до активизъм, интерсекционалност в действие: социалистическият феминизъм в Съединените щати Линда Гордън – 175

Литературата и свободните полови идентичности: Вирджиния Улф и Елена Й. Димитриевич – Биляна Дойчинович – 198

Изследване и преподаване, свързани с женския и феминисткия периодичен печат – Ана Коларич – 211

Софийското женско образователно дружество „Съзнание“ (1897–1952) и българският феминизъм – Жоржета Назърска – 30

Знание – Мария Букур – 246

Репрезентации на жените в българските исторически музеи –  Силвия Станчева – 282

Жените и институционалното: четенето в Народната библиотека (Един статистически прочит) – Поли Муканова – 298

„Аз поначало съм революционерка“: за хомогенизиращите категории и собствените гласове – Даниела Колева – 315

Факли – Кристен Годси – 330

Еманципаторската роля на едно домакинско издание: „Вестник на жената“ (1921–1944) – Валентина Миткова – 340

Писмени системи в степите на Централна Азия (VI–X век) – Цветелин Степанов –  363

Без никакво защо – Владимир Градев –  375

Живот, смърт, любов – Боряна Христова – 384

Любен Каравелов и детската възраст – Надя Данова –  396

Катерина, или частният живот на поета – Николай Аретов –  418

История на една българска книга за невъзможната любов между Ферхад и Ширин – Надежда Александрова – 430

Библиографски и дигитални подходи към изследване на спомоществователството за книги в Русе през Възраждането – Цветанка Панчева – 444

Книгата и четенето като акценти в уебсайтовете на регионалните библиотеки (Проучване) – Ели Попова – 486

Проф. Йовка Драгиева – изследовател и учен с принос в областта на наноизмерните материали – Петър Миладинов, Милена Миланова – 507

Забранени авторки в раннототалитарна България (1944–1960) – Илко Пенелов – 522

За авторите – 537

Резюме на английски език – 549