Книгата илюстрира малко позната, но важна част от историята на българската общност в Македония и Одринска Тракия. В центъра на изследването са поставени жените, които излизат в публичната сфера и демонстрират своята индивидуалност в едно все още патриархално доморедно общество. Авторката се фокусира върху женските активности, представени от образованието, зараждането на женските дружества и революционизирането на жените чрез дейността на ВМОРО в историко-географските области Македония и Одринска Тракия на Османската империя. Представеният труд не цели да отрече присъствието и културно-образователните постижения в сферата на женското образование и изявите на женския пол на останалите етноси в европейските провинции на Османската империя. Проученият исторически наратив, както и документалните материали по темата, обаче, представят конкретно девическото българско екзархийско образование и опита на българските общини отпреди учредяването на Екзархията да организират обучението на момичетата в двете области. Анализираният изворов материал също така илюстрира собствено усилията на български осъзнатите интелектуалки за организирането им в женски дружества. Освен това трябва да се подчертае, че към дейността на ВМОРО не проявяват отношение жените от другите етнически групи в Македония и Одринска Тракия. Нещо повече, те определено се дистанцират от нея или явно ѝ се противопоставят.