“Журналистически езици на Възраждането”изследва мястото и облика на българо-френските издания във възрожденската ни култура. В процеса на развитието си възрожденската преса следва европейските модели в налагането на вестника като културна форма. В многоетническите империи от ХІХ в. е разпространено използването на два (или повече) езика в журналистическото общуване. Така се осъществява диалог вътре в националните общности, а и с чуждата аудитория, защото френският е език на европейската дипломация.

Наблюденията над този специфичен дял от българската периодика открояват идеологическите основания на превеждането. Дефинира се понятието журналистически превод като специфична културна стратегия в търсене на езиците на българската публичност и идентичност.

“От Фотинов, през Раковски до Т. Пеев авторката съумява да открои характерното за работата им с два езика […], да поднесе своето виждане за своеобразната приемственост между тях в променящото се българско възрожденско общество. Различните подходи на всеки от журналистите-преводачи и стратези на българското национално съзряване са показани в пълнота именно чрез усилията за написване на българската проблематика за европейския потребител.”Ст. н. с. д-р

Румяна Станчева

“Съдбата на българските двуезични издания свидетелства за маргиналността ни като за обстоятелство, срещу което борбата винаги започва отначало. Продължение на изведените в изследването постановки може да бъде погледът върху самоутвърдителните усилия на българското слово и след края на XIX век. Вазов, 3. Стоянов, Ал. Константинов ще имат своите недоумения и възмущения от това колко малко сме интересни за голяма част от външния свят.”

Проф. д.ф.н. Бистра Ганчева