Най-авторитетният български специалист по история на западноевропейската литература продължава делото на живота си с тази книга за десетимата най-големи поети на европейския модернизъм, която се явява и единайсета част на неговата поредица „Западноевропейска литература“. Томът обаче излиза извън ограничаващите рамки на наименованието на поредицата, защото трима от поетите модернисти не принадлежат към литературата на Западна Европа. Става дума за унгареца Андре Ади, българина Пейо Яворов и пишещата на шведски финландка Едит Сьодергран – представители на т. нар. малки народи и малки езици, но чиито талант и творчество ги нареждат сред най-великите поети на модернизма изобщо. Очеркът за Яворов, творец, за който е писано много у нас, е един от най-проникновените български текстове за великия поет. Проф. Хаджикосев блестящо защитава тезата си, доказвайки принадлежността на Яворов към великите европейски модернисти.
Уводната глава – „Накъде тече реката на поезията“, е опит за обговаряне на сложната проблематика на поезията като литературен род до епохата на модернизма. Томът включва и очерци за поетите, благодарение на които това литературно течение достига своите върхове: немскоезичните Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке, ирландския нобелист Уилям Бътлър Йейтс, френскоезичните Гийом Аполинер и Емил Верхарн, странния португалец Фернанду Песоа. Очерците за почти всички тези автори са първи и най-пълни литературни портрети, правени у нас.
Книгата разширява познанията ни за едно от най-интересните литературни течения и заедно с това ни дава и национално самочувствие – с присъствието на един от най-великите български поети сред плеядата от десетимата стожери на европейския модернизъм.
Проф. д-р Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател по история на античната и на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Литературен критик и изследовател, той е автор на повече от трийсет книги, сред които фундаменталният многотомник „Западноевропейска литература”, три книги, реабилитиращи българския символизъм, както и мемоарите „Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант”.
