Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 – 1674) публикува „За образованието“ и „Ареопагитика“ през 1644 г.
В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на „разрушените останки от нашите първородители“ и на нашата способност „да познаваме Бог правилно и оттук – да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел“; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж защитено чрез пречистване на волята и на съвестта, вече „не може да осквернява“.
Макар двата текста да са на повече от 350 години, темите, които те обсъждат, със сигурност са близки до съвременния (и особено до съвременния български) читател.
Подобно на много английски общественици от 40-те години на XVII в. той често роптае, че в училище се учат „ненужни неща“; и на него също много често му се струва, че „свободата да знам, да говоря и да споря на воля“ се намира в огромна опасност.
Добрата новина е, че докато „Ареопагитика“ и „За образованието“ продължават да ни говорят, никога няма да бъде късно да поспрем за минута и (търпеливо) да ги помолим да ни услужат с някой от своите възвишени идеали; а защо не и да помогнем на силните на деня да ги почитат и да се съобразяват с тях винаги, когато е необходимо.Преводач: Мартин Осиковски
