В създаването на книгата са се включили 12 автори и 6 консултанти от Софийския, Великотърновския и Благоевградския университет, както и специалисти от 4 института на БАН.

„Това е научна позиция. Политиците и други хора, които трябва да вземат решение, имат пред себе си научна позиция, не предлагаме политически решения“, подчерта проф. Васил Николов.

“Особеностите на българския език се срещат в историко-географското землище и непрекъсваемата българска общност днес, която обхваща Мизия, Тракия и Македония. Това, което е характерно за българския език, е характерно и за официалния език на Република Северна Македония.”, каза доц.-д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН.

Тя подчерта, че има между език и книжовен език няма знак за равенство.

„Имаме претенции към историческата истина за официалната норма. Нямаме претенции към етикетирането на езика, а основателни исторически претенции и доводи да обясним какво означава той. Книжовният език има 3 компонента – история, диалекти, и книжовен език, който е кодифициран от 1944 година нататък в Македония. В Европа има много форми на различните езици. В Кипър се говори гръцки и турски. Тоест и в Гърция и Кипър се говори гръцки, в Турция и Кипър – турски. Румънският се говори в Румъния и Молдова. Албанският в Косово и Албания и е втори официален и в Република Северна Македония. Това, че българският се говори вън и в държавните граници не означава, че предявяваме териториални претенции към една или друга страна. В Америка говорят също така английски, а не американски. Родовото е български език, видовото е езикът в Северна Македония“.

доц. Кочева