„За причината, принципа и едното“ е известен като основния метафизически диалог на Джордано Бруно. В него италианският философ излага основните положения на своята философска система. Както винаги остро полемичен и критически настроен към традиционните мнения, Бруно разработва проблема за същността на материята и на формата, като въвежда разграничението между понятията „принцип“ и „причина“. Не на последно място, тук авторът поставя въпроса за единството на всичко съществуващо, разглеждайки темата за Едното в неоплатонически, но и в диалектически ключ.

Разгърнатите в този диалог твърдения ще отекват далеч напред в историята на философските учения, за да достигнат до немския идеализъм и дори до съвременните теории за същността на материята.