Животът на човека е низ от разнообразни събития, обрати, преодоляване на трудности, реализиране на мечти, борба за доказване и постоянен стремеж за развитие. Една част, от него, преминава като игра, друга като обучение, трета като професионална активност и четвърта като анализ на всичко това. През целият си живот, обаче, човек желае да се чувства добре, да бъде доволен и удовлетворен от себе си, от изборите, които прави за себе си, за своето семейство, за своите приятели и дори за обществото като цяло. Човек просто иска да бъде щастлив. Пътят към щастието е многопосочен. Една посока, обаче, е значима за него през целия живот-работата. В нея той търси радост, удовлетворение, престиж, упование, утеха и дори любов. Чрез работата си човек открива и доказва себе си.

Как обаче, човек да открие “своята” работа? Този въпрос си задава всеки, който е поставен пред необходимостта да избере къде да учи, какво да учи, къде да работи, с какво да се занимава, как да постигне по-високи резултати, какво да промени в настоящата си дейност, как да израсне в кариерата си. Човек търси себе си и в този процес се основава на собствените си самооценки, както и професионалните оценки на специалисти. Научната област в психологията, която се ангажира с изучаването на връзката между психологичната страна на професиите и личностните характеристики на хората, които ще ги изпълняват се нарича професионалната психодиагностика. Нейният предмет на изследване е синхрона човек-работа чрез разкриване съдържанието на трудовата дейност и професионалните характеристики на личността. Открива се т.н. психична и професионална пригодност за изпълнение на конкретна трудова дейност.

Идеите за търсене на връзка между професията и личността съществуват отдавна. Още в древността управляващите установяват, че не всеки човек може пълноценно да изпълнява поставените му задачи. Едни хора се справят по-успешно, а други – не, което предполага, че има хора “родени за определена работа”. Тези разбирания дълго време влияят върху професионалната насоченост и се превъплъщават в съществуващите столетия наследствени професии и избори за работа по физиологични характеристики. Историческият момент, които променя тези възгледи е периодът на индустриализация, когато възниква необходимостта от висока ефективност в работата. Факт е обаче, че не отделният човек, а външни (за него) фактори решават какво да работи. Младия човек е насочван къде и какво да учи, както и къде да работи, независимо от тава дали това е неговото желание…