Изследването разглежда процесите по навлизане и разпространение на здравното познание от модерен, европейски тип в българското възрожденско общество. В текста са проследени елементите на взаимно влияние между двете основни форми на здравно познание през епохата – традиционното и модерното. Откроени са ключовите фактори, допринесли за модернизацията в областта на здравното познание, както и пътищата за неговото разпространение. Основно внимание е отделено на здравното ограмотяване не само на подрастващите, но и на цялото общество чрез училищното образование и печатната книжнина. Въпреки, че до Освобождението, а и дълго след това, основната форма на здравеопазване сред голяма част от населението остава народната медицина, именно през Възраждането са положени темелите на един нов, различен тип здравна култура, която постепенно ще се утвърди в условията на Третата българска държава и съответните национални институции, каквито до 1878 г. липсват.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

УВОД

ПЪРВА ГЛАВА. ОСНОВНИ ФОРМИ НА ЗДРАВНО ПОЗНАНИЕ СРЕД БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XIX В.

1.Народна медицина или традиционно лечителство

2.Модерното здравно познание и българското възрожденско общество

2.1.Естествените науки и отношението към природата в Новото време: предварителни бележки

2.2.Модерното здравно познание в българското общество през XIX в. – основни понятия

3.„Сблъсъкът” и „съжителството” между традиционното и модерното здравно познание през епохата на Възраждането

ВТОРА ГЛАВА. КЪМ МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЗДРАВНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО: ПРЕДПОСТАВКИ И ОСНОВНИ НАСОКИ

1.Встъпителни думи

2.Предпоставки за разпространение на модерното здравно познание в българските земи преди 1878 г.

2.1.Здравната политика на Високата порта като част от Танзиматските реформи

2.2.Възрожденските българи във вихъра на епидемиите (1846 – 1878): ракурси към здравната просвета

2.3.Още няколко думи за факторите, които благоприятстват навлизането на модерното здравно познание във възрожденското общество

I.Основни пътища за навлизане на модерното здравно I тщание в българското възрожденско общество

3.1.Интсресът на възрожденската интелигенция към лекарската професия.

3.2.Възрожденските лекари и здравната просвета

3.3.Влиянието ма модерното здравно познание върху възрожденската фармацевтика

ТРЕТА ГЛАВА. ЗДРАВНАТА ПРОСВЕТА И ВЪЗРОЖДЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ

1.Въпросът за здравното образование във възрожденското обществено пространство

2.Модерното здравно познание във възрожденското школо

2.1.Първи стъпки към училищната здравна просвета

2.2.Хигиената като учебна дисциплина през Възраждането

3.Други учебни дисциплини, свързани със здравето

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. ЗДРАВНАТА ТЕМАТИКА ПО СТРАНИЦИТЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА КНИЖНИНА И ПЕЧАТ

1.Типология, особености и основни заглавия

2.Ролята на периодичния печат за развитието на здравната просвета през Възраждането

3.Тематично съдържание на здравнопросветната книжнина преди Освобождението

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПОСЛЕСЛОВ

БИБЛИОГРАФИЯ

СПИСЪК С ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ABSTRACT

***

Д-р Владимир Терзиев завършва специалност „История” с отличие през 2017 г. в Историческия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски”. През 2019 г. завършва магистърската програма „Възраждане и памет” отново в същото учебно заведение. В периода 2020-2023 г. е редовен докторант към катедра „История на България”, направление „История на Българското възраждане” към ИФ, СУ „Свети Климент Охридски”. Научните му интереси се простират в областта на историята на културно-просветното развитие, историята на здравеопазването, социални връзки в миналото, изворознание и историография за историята на българските земи в периода XV-XIX в.