Книгата е посветена на две големи личности в българската култура и на тяхното литературно приятелство и сътрудничество в алманаха „Златорог“. Документалната основа на книгата са 73 неизвестни писма, разменени между младия Петър Динеков и Влaдимир Василев в периода 1936—1953 г.Тези писма са интересен материал за научно изследване, както и готов сюжет за документален роман. Повествованието е изградено на основата на този епистоларен сюжет, разкриващ психографските портрети на младия критик Петър Динеков и на литературния „законодател“ по това време Владимир Василев на фона на историческите събития преди и малко след 1944 г.

Книгата представлява една културноисторическа „повест“ за времето и нравите, реставрираща като под лупа психографските портрети на двойката редактор—критик, двама литератори от две доста раздалечени поколения, а чрез тях — и психографския образ на литературнокритическата атмосфера през 30-те и 40-те год., а във втората част — и след Девети септември.

Изследването се основава на богат документален материал: дневникът на Петър Динеков и на Борис Делчев, неизвестни архивни документи, писма, спомени, художествени портрети и около 50 снимки, повечето от които непубликувани.