Тази книга поставя началото на българската лингвокриминалистика: за първи път у нас голям обем езиковедски знания се насочват към арсенала от умения на органите, занимаващи се с криминалистика. Представена е методика за идентификация на пишещите и говорещите на български език: речта на всяко лице между другото носи и неопровержими сведения за социално-демографската му същност (местопроизход, местоживеене, възраст, образование, професия и т.н.). Ако знаем как да анализираме речта на лицата, ще можем да разкрием социалните им особености, и обратно: ако познаваме социалните им черти, бихме могли с голяма приблизителност да предвидим особеностите на речта им.

Изложената материя може да служи и като наръчник за култивиране на правилна българска реч.

Книгата е написана специално за нуждите на служителите в Академията на МВР, но ще може да се използва и в практиката, а поради достъпността на изложението ще е от полза на всички, които се интересуват от особеностите на съвременния български език.