Изкуство и общество. Изкуствоведски четения. 2022.II — Ново изкуство

Изданието събира последните проучвания на учените, свързани със социални, политически и идеологически феномени, които рефлектират в изкуството. Тематичните раздели обхващат направленията: изобразителни изкуства, театър, екранни изкуства и музика. Събрани са текстове на 48 изследователи от различни научни институции — институти на Българска академия на науките; Нов български университет; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“; АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив; СУ „Св. Климент Охридски“; ЮЗУ „Неофит Рилски“ и чуждестранни учени от Полша, Словакия, Гърция, Чехия, САЩ, Япония, Румъния и Украйна.

Съдържание

Fine arts

Milena Georgieva. Ланчелото – Конско евангелие за народняците (1910) или за политическото четене на „конско“ чрез карикатурната илюстрация/ Reading the Riot Act to the Populists (1910) by Trifon Kunev or on the political dressing-down via satirical illustrations

Stanislava Nikolova. Непроученото наследство на Пенчо Георгиев. Илюстрациите към поредицата Художествена библиотека – Древна България/ The unexplored legacy of Pencho Georgiev. The illustrations for the Artistic Library – Ancient Bulgaria series

Bogdalina Bratanova. Илюстрациите на Борис Денев по епическата поема Чеда на Балкана на Кирил Христов (1928–1930)/ Boris Denev’s illustrations of the poem Children of the Balkans by Kiril Hristov (1928–1930)

Katerina Gadjeva. Илюстрацията – важна част от политическото и естетическото възпитание на социалистическото дете. Фокус върху 50-те и 60-те години на XX век/ Illustration – an important part of the political and aesthetic education of the socialist child. Focus on the1950s and 1960s

Irina Genova. Picasso, Dali, Chagall, and Picabia in the Salon of the rejected – a 1968 audience survey, analyzed on the pages of the press/ Пикасо, Дали, Шагал и Пикабиа в Салона на отхвърлените – проучване на публиката от 1968 г., анализирано на страниците на печата

Maria Miteva. За повече красота в живота! В подстъпите на Юбилейна изложба на приложните изкуства в София през 1960/1961/ For more beauty in life! In the approaches to Jubilee Exhibition of Applied Arts in Sofia in 1960/1961

Filip Pręgowski. From the ivory tower to the expanded workshop: notes on the idea of the artist’s studio in American art at the turn of 1970s and 1980s/ От кулата от слонова кост до разширената работилница – бележки върху идеята за художественото студио в американското изкуство в началото на 1970-те и 1980-те

Zuzana Bartošová. Questioning the status of the artist: Czechoslovakia after 1968/ Статутът на художника под въпрос: Чехословакия след 1968 година

Johannis Tsoumas. AIDS art and activism in the 1980s: the very cases of Keith Haring and Gran Fury/ Изкуството, посветено на СПИН и активизма през 1980-те – случаите Кийт Харинг и Гран Фюри

Eva-Maria Ivanova. Карол Рама и Луиз Буржоа – художествен опит и визуална поетика/ Carol Rama and Louise Bourgeois: artistic experience and visual poetics

Galina Lardeva. Истинската драматургия се съдържа в живописта. Опит върху експлицитна поетика на Андрей Даниел/ True dramaturgy is contained in painting. The experience on an explicit poetics of Andrey Daniel

Krasimir Andonov. Изследване на фотоархива на Студия за игрални филми Бояна в контекста на връзката „кинематографично произведение – филмова фотография“/ A study of the photography collections of Boyana Film Studios in the context of “film work – on-set photography” relation

Roumena Kalcheva. Българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХI век в публична среда и контактът му с публиката/ Bulgarian art from the end of 20th and the beginning of 21st century in public space and its interaction with the public

Theatre arts

Kamelia Nikolova. The political transition and the alternative independent theatre in Bulgaria after 1989/ Политическият преход и алтернативният независим театър в България след 1989

Petr Christov. Can I see your avant-garde? Early Czechoslovak theatre avant-gardes on the pages of French journals (et vice versa?) on the threshold of the 1920s/ Мога ли да видя вашия авангард? Ранни чехословашки театрални авангардни прояви на страниците на френски списания (и обратно?) на прага на 1920-те

Karol Mišovic. 1968 August occupation from the perspective of Slovak theatre makers/ Августовската окупация през 1968 година от гледната точка на словашките театрали

Joanna Spassova-Dikova. Theatre and young audiences in Bulgaria. The beginning/ Театърът и младите публики в България. Началото

Michaela Mojžišová. The call for freedom in Slovak opera in the 1960s and 1970s/ Зовът за свобода в словашката опера през 60-те и 70-те години на ХХ век

Nikolay Iordanov. Национално срещу универсално в българската драматургия/ National versus Universal in Bulgarian dramaturgy

Albena Tagareva. Сценографът Светослав Генев като обществено-политическа фигура в развитието на Пловдивския драматичен театър/ Scenographer Svetoslav Genev and his key role for the development of the Plovdiv Drama Theatre

Petar Denchev. Миметично и антимиметично в театралния спектакъл от периода на социализма в България/ Mimetic and antimimetic in the theatrical performance from the period of socialism in Bulgaria

Ilko Ganev. Проектният театър в България – развитие и перспективи/ Project theatre in Bulgaria – development and perspectives

Ani Yaneva. Архивите като хранилище на колективната и културната памет/ Archives as repository of the collective and cultural memory

Screen arts

Alfonso J. García-Osuna. Designing National Identities: United States Filmic Narratives and Their Influence on Latin American Identitary Typecasting/ Конструиране на национални идентичности: американските филмови наративи и тяхното влияние върху латиноамериканските трансформации на типовете идентичност

Elitza Gotzeva. The praise of antiheroes in complex TV dramas: a modern pathology or a sign ofa society in despair?/ Възхвалата на антигероите в комплексните телевизионни драми: патология или признак на отчаянието в съвременното общество?

Kosuke Fujiki. Adapting Shakespeare in Okinawa: Nakae Yūji’s A Midsummer’s Okinawan Dream and the aftermath of the Okinawa boom/ Адаптация на Шекспир в Окинава: Окинавски сън в лятна нощ на Юджи Накае и последиците от бума на Окинава

Iosif Astrukov. Дигитални симулации или „Kак е създадено?“/ Digital simulation or “How was it created?”

Alexander Donev. Slatan Dudow: from Yuchbunar district to Metropolis/ Златан Дудов – от Ючбунар до Метрополис

Petia Alexandrova. Съпротива чрез смях: филмови комедии за бежанци (Никога повече няма да вали сняг и Страх)/ Resistance through laughter: film comedies about refugees (Never Gonna Snow Again and Fear)

Lachezar Velinov. Анимацията и детето. Формиране на идентичност/ Animation and child. Identity formation

Teodora Doncheva. Българското документално кино на границата между тоталитаризма и демокрацията/ Bulgarian documentary cinema on the border between totalitarianism and democracy

Deyan Statulov. „За някои проблеми“ на репертоарната и фестивална политика в българското социалистическо кино като средство за пропаганда/ “On some problems” of the repertory and festival policy in Bulgarian socialist cinema as a tool for propaganda

Marian Țuțui. The influence of the Bulgarian National Television on the Romanian public in 1980s/ Влиянието на Българската национална телевизия върху румънската общественост през 80-те години на XX век

Music arts

Lozanka Peycheva. Народният певец и съживеното наследство/ The folk singer and the revived heritage

Rossitza Draganova. За едно писмо до Кирил Христов от 1935 г./ About a letter to Kiril Hristov from 1935

Alexandra Fol. Consequences of forced originality of (institutionalized) music commissioning/ Последици от насилствена оригиналност на (институционализирано) поръчване на музика

Zornitsa Dimitrova. Музикалният стил в пресечната точка между субективното и обективното/ Musical style at the intersection point of subjective and objective

Aliya Hanse. Пътят към познанието чрез изкуство и възприемане на изкуството чрез познание/ The path to cognition through art and the perception of art through cognition

Diana Danova-Damyanova. Софийски музикални седмици в контекста на столичната фестивална среда в началото на новото хилядолетие/ Sofia Music Weeks in the context of the capital’s festival environment at the beginning of the new millennium

Olha Lihus. Valentin Silvestrov’s choral cycle Maidan.2014 as a musical chronicle of the Revolution of dignity/ Хоровият цикъл на Валентин Силвестров Майдан. 2014 като музикална хроника на

Tsvetanka Kolovska. Специфика на компетентностния подход в професионалната подготовка и квалификация на музиканти – педагози/ Specifics of the competence approach in the professional training and qualification of music pedagogues

Zhana Popova. Музиката в българските телевизионни сериали след 1990 г. (от Дунав мост до Съни бийч и Порталът)/ The music in the Bulgarian TV series after 1990 (from Danube bridge to Sunny beach and The Portal)

Dzana Ivanova. The success of the Italian urlatori: symbol of youth emancipation and economic prosperity in the late 50s and early 60s of the 20th century/ Успехът на италианските urlatori – символ на младежката еманципация и на икономическия разцвет в края на 50-те – началото на 60-те години на XX век

Miglena Tzenova. Представления на китайска традиционна опера в България през петдесетте години на XX век и тяхната рецепция/ Traditional Chinese opera performances in the 1950s in Bulgaria and their reception

Emiliya Zhunich. Идеологически промени в българския оперен театър от втората половина на XX век/ Ideological changes in the Bulgarian opera theater from the second half of the 20th century

Anelia Yaneva. Червената Жизел и Нижински, клоунът на бога – или от сцената до психиатричната клиника/ Red Giselle and Nijinsky, Clown of God: or from the stage to a psychiatric hospital

Zahari Nankov. Танцът в кръг като свещенодействие и като сценичен танц/ The dance in a circle as liturgy and as a stage dance

Ventsislav Dimov. Грамофонната плоча и колективната памет в България/ The phonograph record and the collective memory in Bulgaria