Монографията е посветена на историята, спецификата и естетиката на ислямското изкуство в контекста на казусите хадиси и суфизъм. С това тя се отличава и като първата по рода си в българската хуманитаристика. В Първа глава – „Изображения на животни“, животинските видове са разгледани йерархично: от най-често до по-рядко срещаните. Художественият материал, включен във Втора глава – „Изображения на хора“, е разгледан с оглед на принадлежността му към приложното и съответно към живописното творчество. Включените материали са представени на етничен принцип или като принадлежащи към арабското, персийското и османското изкуство. Текстовата част на изследването е онагледена със 179 предимно цветни илюстрации.