Сборникът в памет на проф. Георги Бакалов, със съставител акад. Васил Гюзелев, съдържа в себе си статии от колеги и приятели на покойния професор – преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Настоящ сборник се издава за да се покаже огромната липса на проф. Георги Бакалов, както за любимата му Алма Матер – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, така и за цялата историческа и медиавистична колегия , а несъмнено и за българската общественост. Георги Бакалов така органично бе вплетен в техния пълнокръвен живот, че липсата му разкри голямата зейнала празнота, загубата на един прекрасен Учен и голям Човек, който наистина живя с проблемите на науката и университетското преподаване и на болезнено обичаната от него Родина. Именно на нея той завеща своето богато научно творчество в областта на византийската и средновековната българска история.

Настоящият сборник представя достойно почитта на медиавистичната колегия към един от заслужилите й и достойни лидери, макар че не всички почитащи и скърбящи колеги и приятели на Георги Бакалов успяха да се включат в него.

Заради интересите и професионалната насоченост на покойния Георги Бакалов при изследването и преподаването на историята на Византия и средновековна България този сборник е структуриран в три основни дяла, а имено: I. Въведение с възпоменателен и библиографски характер; II. Студии и статии в областта на историческия и философския синтез; III. Изследвания върху конкретни теми с аналитичен характер.

Съдържание

В. Тъпкова-Заимова. Остава споменът за Георги Бакалов

Е. Хаджиева. За Учителя се пише най-трудно…

Библиография

I. Исторически и философски синтез

Д. Попов. Жреците на гетите

П. Ангелов. Право и морал в българската средновековна дипломация

Кр. Гагова. Кралската коронация — религия в политиката

Цв. Степанов. Някои наблюдения върху представата за Константинопол като „Новия Йерусалим”“

Ж. Жеков. Българската държавност през VII — началото на IX век — традиция и развитие

Я. Христов. Владетелски смени сред българи, сърби и хървати през IX век. Сходства и различия

Ал. Николов. Византийската „политика на забравата“: Случаят на св. св. Кирил и Методий

Хр. Матанов. Колко са българите в края на XV век? По данни на османския джизие-регистър от 1490—1491 г.

Ж. Стоянов. Проблемът „византинизъм и/или балканизъм“

Ю. Златкова. Паметта за Византия и ролята й за формирането на българската и гръцката национална идентичност през епохата на Възраждането

Е. Хаджиева. Пол и език

II. Извори и изследвания

П. Георгиев. Загадката „Сидера“. Въпросът за границата между България и Византия до и след покръстването

Г. Николов. Смъртта на българския цар Борис II (969—971, 978)

Н. Кънев. Император Василий II и удостояването на българи с византийски почетни титли в хода на завладяването на България (976—1018)

Й. Бенчева. Храната на средновековните българи според византийските извори от XI—XII в.

М. Каймакамова. Солунската легенда като извор за идейните настроения на българите в края на XII век

Г. Симеонов. Генуезката колония в Константинопол до 1204 г.

С. Хинковски. Имало ли е генуезки консулат в Несебър през втората половина на XIV век?

В. Гюзелев. Спорът между България и Византия за „царското владение Загора“ и последната война между тях през 1364—1367 г.

В. Велинова. Законът за рудниците на Стефан Лазаревич (Описание, превод и коментар)

И. Попова. Реликви и мощи в Истрия и Далмация през XV в.

Н. Митев. Походите на Владислав Варненчик от 1443—1444 г. в българската историография

K. Pavlikianov. Piracy and defensive Architecture in the North Aegean (14th—16th century)

Н. Илиев. Християнството във Видинска епархия: светци, дейци, култови сгради, книжнина (част I)

П. Данова. Писал ли е Франц-Ксавер Пеячевич История на българите?

Н. Манолова. Църква и вяра (XVIII—XIX в.) в българската историческа периодика от прехода (1990—2010) (Библиография от централните софийски издания)

Списък на използваните съкращения

Авторите в този сборник