Монографията „Именната синтагма в хинди и в българския език“ е съпоставително изследване на особеностите на именната синтагма в двата представени езика и е ориентирана към определянето на параметрите на речеви актове от реалната езикова комуникация, позволяващи на българи, изучаващи хинди (съотв. на говорещи хинди индийци, изучаващи българския език) качествено и трайно да придобият знания за езика и умения по езика. Изследването е отговор на императивите на съвременната приложна лингвистика и представя детайлна контрастивнолингвистична аргументация на използвани в практиката на обучението по двата езика подходи и стратегии. Разработката, неотделимо свързана с цялостния университетски курс на обучение по практически хинди за начинаещи и за напреднали, представя и някои общотеоретични езикови постановки, както и въпроси на методиката на обучението по съвременен хинди като чужд.