Кодексът на труда през 1986 г. уреди за първи път имуществената отговорност на работодателя за вреди, причинени на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест.

Уредбата се опира на гражданскоправния институт на непозволеното увреждане при нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму, познат още на римското право, широко прилаган и днес, но внася в него съществени отклонения: не изисква вина от работодателя или от негови работници и служители. Отговорността е обективна.

Основната цел на тази отговорност е пълна обезвреда на причинените вреди на пострадалия: имуществени – претърпени загуби и пропуснати ползи, и морални – определени от съда по справедливост.

В книгата се разглеждат основните въпроси на тази отговорност: предпоставки за възникването й – наличие на трудово правоотношение, настъпила трудова злополука или професионално заболяване, ексцес; причинените вреди и тяхното обезщетяване по съдебен ред. Наситена е с богата съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд от 1987 до края на 2012 г. В приложението са подбрани и анотирани 160 водещи решения на ВС и ВКС.

Книгата е предназначена за съдии, адвокати, юрисконсулти, работодатели, синдикални дейци, специалисти по труда, научни работници, студенти по право и за всички, които се интересуват от правата и задълженията в труда.