Книгата е посветена на политиката на протекционизъм в сферата на индустрията, провеждана от българските правителства от средата на 90-те години на ХIХ в. до средата на 30-те години на ХХ в. България тръгва по пътя на създаване на своя индустрия много по-късно от напредналите европейски държави. Затова от 1886 г. Иван Ев. Гешов поставя въпроса за ускоряване на индустриалното развитие на страната чрез подкрепа на държавата. Между 1894 и 1928 г. идеята се реализира с приемането на четири закона за насърчение на местната индустрия. При определени условия фабрикантите получават поземлени, данъчни, митнически и транспортни облаги за производството на определени фабрични изделия. Намерението на законодателите е чрез „жертви“ от страна на държавата страната да се „сдобие с индустрия като чуждестранната“.

В монографията се очертават различните обществени нагласи – на политическите партии, на стопанските и професионалните организации към политиката на индустриален протекционизъм.

Изследването прави цялостен обзор на индустриалните протежирани браншове. Сред ползвателите на насърчителните улеснения преобладават фирми от частния бизнес. Най-емблематичните покровителствани фирми са захарните фабрики, мелниците, пивоварните, вълненотекстилните, памукотекстилните фабрики, дестилериите за розово масло, предприятията за керамични изделия и цимент. Въпреки че политиката на протекция на индустрията има противници сред съвременниците и изследователите, тя дава своя принос за модернизацията на България.

В приложение е публикуван списък на най-изявените индустриалци, предложени за получаване на ордени по случай 50 години от Освобождението на България.