В настоящия брой са включени четири публикации на различни теми. Първата статия представя резултатите от изследването на растенията и растителната храна в погребалната обредност в римската провинция Тракия, представяйки данните от първичните археоботанични анализи на растителни останки, открити в гробове с трупоизгаряне в надгробни могили №4 и №5 в м. Големия кайряк, Ямболско, датирани във II в. сл.Хр. През 2018 г., по време на археологическото проучване на двете могили, са събрани 26 проби, в които са идентифицирани овъглени останки от 10 растителни вида. Сходствата в резултатите от отделните структури свидетелстват за поставянето на ритуална храна на кладата — хляб, зърно, плодове и ядки. Особен интерес предизвиква структура 2А, където растителните „дарове“ са най-многобройни. Сред тях са и голямо количество останки от ядки и шишарки на средиземноморски чадърест бор (Pinus pinea L.), смятани за луксозна вносна стока. Антракологичният анализ показва, че използваните за кладата дървесни видове са такива, които развиват висока температура при горене — бук (Fagus sylvatica), дъб (Quercus sp.) и бор (Pinus sp.). Резултатите от изследването дават основание на Х. Христова да приеме, че изследваните археоботанични материали успешно допълват данните за местните и импортните растителни видове, както и за мястото им в погребалната обредност през II в. сл.Хр. в римската провинция Тракия.

   Втората сататията е посветена на прилагането на модерни фотографски техники при документиране на графити от средновековни църкви в град Несебър. Рефлексно-преобразувателна фотография, фотограметрия и гигапикселова панорамна фотография са били използвани при документиране на графитни изображения на кораби в църквите „Св. Спас“, „Св. Стефан“, „Св. Йоан Алитургетос“ и „Св. Тодор“. Целта на проекта е да се създаде архив и цялостна база данни, отговарящи на съвременните стандарти и технически възможности за научна документация. Авторите демонстрират предимствата на тези техники при подробното проучване на графитите, при оценката на тяхното физическо състояние и възможностите за публикуването и представянето им според съвременните стандарти.

   Статията на Цв. Попова представя нови археоботанични данни за появата на маслината на територията на България. Находки на маслини в археологическите обекти досега почти не са регистрирани въпреки значителните археоботанични изследвания. Статията се фокусира върху резултатите от археоботанични изледвания на овъглени останки от маслини, открити в 9 археологически обекта на територията на страната. В резултат на анализите се доказва, че най-ранните находки на култивираната форма Olea europaea subsp. europeа от територията на България се датират между V и III век пр.Хр. Материалът, получен от ритуалните огнища в некропола на Аполония Понтика, дава важна информация за някои от практиките при погребалните обреди, свързани с използването на растения. В тази връзка археоботаничните доказателства от тези 9 археологически обекта представляват особен интерес. Очевидно е, че през III в. пр.Хр. маслините са били внесени заедно с други видове, като шам фъстък, пиния, фурми и др. Присъствието ѝ показва външни контакти със Средиземноморския регион. Получената информация върля светлина върху значението на Olea europaea subsp. europea, не само като хранителен ресурс, но и като важен атрибутивен елемент в ритуалните практики.

    Последната статия на С. Витезович представя използването на черупки от мекотели за орнаменти през бронзовата епоха в Южнокарпатския басейн. Гладките им повърхности и блестящите цветове са някои от причините те да бъдат естетически привлекателни за много праисторически общности. Орнаментите, направени от черупки, често са имали символична стойност — те са били използвани за показване на статут, престиж, принадлежност към група и могат да бъдат индикатори за търговски и обменни маршрути. Въпреки това те са получили по-малко внимание от изследователите. В статията е направен преглед на използването на черупки за орнаменти в културата Марос от бронзовата епоха в Южнокарпатския басейн. Досега те са били анализирани само в контекста на погребалния инвентар и връзката им с други накити. Те обаче могат да дадат допълнителна информация за някои от символните аспекти и културното отношение към определени суровини, както и някои аспекти на търговията и обмена.

Съдържание

H. Hristova. Food for the Soul, Wood for the Body: Archaeobotanical Studies on Charred Plant Remains from Tumuli №4 and №5 at Golemiya Kairyak Locality near the Village of Mogila, Yambol Region, Southeastern Bulgaria

Х. Христова. Храна за душата, дърво за тялото: археоботанични изследвания на овъглени растителни останки от могили №4 и №5 в местността Големия кайряк при с. Могила, област Ямбол, Югоизточна България

Z. Georgieva, N. Prahov et al. Advanced Photographic Methods in Studying Ship Graffiti from Medieval Churches in Nessebar

З. Георгиева, Н. Прахов и кол. Модерни фотографски методи за изучаване на графитни изображения на кораби от средновековни църкви в Несебър

T. Popova. New Archaeobotanical Evidence about Olea europaea subsp. europaea from the Territory of Bulgaria

Ц. Попова. Нови археоботанични свидетелства за Oolea europaea subsp. europaea от територията на България

S. Vitezović. The Use of Mollusc Shells for Ornaments in the Bronze Age of the Southern Carpathian Basin

С. Витезович. Използване на черупки от мекотели за орнаменти през бронзовата епоха в Южнокарпатския басейн