Книгата представлява първото самостоятелно всеобхватно изследване, посветено на исковата защита на кредитора – заявител в заповедното производство или взискател по вече образувано изпълнително дело. Фокусът на изследването попада върху актуалната нормативна уредба на разглеждания проблем по българското право, но проблемът е разгледан и в исторически и сравнителноправен план. Направен е преглед на основните доктринални схващания и на практиката на различни правораздавателни институции, съдържащ аналитични и критични моменти.

Непосредствен предмет на изследването са два конкретни иска – искът на кредитора за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение (чл. 422 ГПК) и искът на кредитора за оспорване на вземането на друг конкуриращ кредитор (чл. 464 ГПК). Двата иска са разгледани не само поотделно, но и в сравнителен план. По отношение на всеки от тях последователно са разгледани неговото приложно поле, предметът, подведомствеността, подсъдността, предпоставките за предявяването, страните по него, тежестта на доказване, субективните и обективните усложнения, съдебното решение по иска и неговите правни последици.

Коментирани са проблемите в практиката и в актуалната нормативна уредба. Формулирани са предложения de lege ferenda.

Книгата е предназначена за практикуващи юристи в областта на търговското, гражданското и административното право, за научни изследователи, както и за студенти, изучаващи дисциплините „Гражданско процесуално право“ и „Граждански изпълнителен процес“.