Алекс Костова е доктор по съвременна философия с дисертация върху късната философия на Хайдегер. Има академични престои в Торино (2017), Лече (2018) и Виена (2019). От 2021 г. е главен асистент по източна философия в катедра История на философията към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция – тази на късния Хайдегер – да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината като динамична игра на скриване и разкриване значително развива. Това е основата, върху която се изграждат анализите на прозренията в ранната и най-вече късната философия на Хайдегер, както и обосноваването на значимостта им за метафизиката днес.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР / 9
УВОД. ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА МЕТАФИЗИКАТА
ПРИ КЪСНИЯ ХАЙДЕГЕР /11
1. Актуалност и значимост на въпроса в контекста на тенденциите
за реабилитация на метафизиката в съвременната (континентална)
философия / 11
2. Що е метафизика? Към дефиниране на ролята ѝ за западните философия
и култура и основанията за неи̮ното преодоляване /14
3. Късният Хаи̮дегер и въпросът за преодоляването на метафизиката / 18
4. Структура и методология на историко-философското изследване. Основни тенденции на интерпретация на изследванията върху Хаи̮дегер / 23
ПЪРВА ЧАСТ. ВЪПРОСЪТ ЗА МЕТАФИЗИКАТА ПРИ РАННИЯ
ХАЙДЕГЕР. НОВИЯТ ПРОЕКТ ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО НАУКА
ЗА БИТИЕТО И СЛЕДСТВИЯТА МУ ЗА МЕТАФИЗИКАТА В
БИТИЕ И ВРЕМЕ И КАНТ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА МЕТАФИЗИКАТА / 35
Първа глава. Ролята на проекта Битие и време за разделението между
онтология и метафизика през XX в. / 35
1. Онтологическата разлика и въпросът за битието като (не)реален
предикат / 38
2. Битие-в-света: реконцептуализиране на времето и пространството като
априорни условия на откриването на съществуващото / 46
3. Истина и екзистенция / 54
4. От Zeitlichkeit към Temporalität: импликации на четирите тези относно
изначалната времевост / 60
5. „Трите открития“ на феноменологията в контекста на Битие и време / 66
Втора глава. Кант и проблемът за метафизиката:
от реформиране към преодоляване на метафизиката / 72
1. Щрихи към въпроса за (дис)континуитета между ранния и късния Хаи̮-
дегер / 72
2. От онтологичен идеализъм към динамичен релационизъм / 78
3. Краи̮ната метафизика на Dasein / 84
ВТОРА ЧАСТ. КЪСНИЯТ ХАЙДЕГЕР И ВЪПРОСЪТ
ЗА МЕТАФИЗИКАТА КАТО СЪЩНОСТ НА ФИЛОСОФИЯТА
И КУЛТУРНОǧИСТОРИЧЕСКОТО Ѝ ЗНАЧЕНИЕ / 87
Трета глава. Динамичният релационизъм
на исторично-априорното (съ)битие / 87
1. Две основни положения на концепцията за истината като динамична
релация между скриване и разкриване / 87
2. (Съ)битието: динамизъм и релационизъм на битието като такова / 91
3. Идентичност и (онтологическа) разлика / 102
4. Защо преодоляване, а не опровергаване на метафизиката? / 110
5. Онтотеология или онтофундационализъм? / 112
Четвърта глава. (Анти)репрезентационизмът
и неметафизичните основания на екзистенцията / 116
1. Битии̮но-историческото мислене и основанията на (анти)репрезентационизма / 117
2. Езиково съграждане на дома на битието / 124
3. Das Sein: четворицата и динамичната феноменалност на вещта / 130
4. Denken и Dichten: мисленето и творбата като място на (съ)битието
на истината / 133
Пета глава. Събитийната същност на истината и критиката
на фундационализма / 137
1. Модуси на частичното разкриване на съществуващото: Richtigkeit,
Entdeckeit, Unverborgenheit/Wahrheit, Lichtung / 137
2. Φυʆσις κρυʆπτεσθαι φιλεῖ: биващи и не-биващи аспекти на реалността / 142
3. Феноменология на скритото / 145
4. Кун, Хаи̮дегер и въпросът за несъизмеримостта / 154
Шеста глава. Хайдегер и убогото време: въпросът за същността на
техниката / 159
1. Хаи̮дегер и убогото време / 159
2. Въпросът за същността на техниката в битии̮но-историческа
перспектива / 168
3. Освобождението: отвъд пасивността и активността / 178
4. Медитативното мислене и Изтокът: възможна ли е локалистка етика / 183
ТРЕТА ЧАСТ. КЪСНИЯТ ХАЙДЕГЕР И ВЪПРОСЪТ ЗА
РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА МЕТАФИЗИКАТА В СЪВРЕМЕННОСТТА / 187
Седма глава. Късният Хайдегер и перспективите пред новия
реализъм / 187
1. Нови реалистки философии: аспекти на плуралистката операция / 189
2. Онтологията на смисловите полета на Габриел / 195
3. Късният Хаи̮дегер и перспективите за хомогенен синтез на реализъм и
плурализъм в онтологията и епистемологията / 202
Осма глава. Истина и несъизмеримост: късният Хайдегер
и джайнистката концепция за динамичната структура
на реалността/ 207
1. Основания за съизмерването на двете концепции / 208
2. Въпросът за догматизма и релативността в класическите санскритски
системи: джаи̮нистката концепция за многостранната реалност (anekāntavāda) / 215
3. Импликации на идеята за частичното разкриване / 228
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. ВЪЗМОЖНА ЛИ Е МЕТАФИЗИКА БЕЗ ОНТОТЕОЛОГИЯ?
ПРОБЛЕМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ХАЙДЕГЕРОВАТА ВИЗИЯ / 233
БИБЛИОГРАФИЯ / 237
