„Никога не позволявай на истината да развали хубавата история.“

Този популярен цитат може да бъде отнесен и към начина, по който широката аудитория възприема немалко епизоди от родното минало. Заветът на кан Кубрат към неговите синове, демонстриран чрез притчата за снопа с пръчки, и законите на кан Крум, предвиждащи строги наказания за техните нарушители, стават добре познати още от най-ранния ни досег с българската история – дали обаче те съответстват на фактите?

„Историографски митове за Българското средновековие“ е книга, която цели да осветли истината за множество спорни моменти от развитието на Първата и Втората българска държава. Неин автор е доц. д-р Красимир С. Кръстев, ръководител на Катедра „Архивистика и методика на обучението по история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своя труд той се спира на 10 случая, в които погрешната интерпретация на дадени събития или тяхното откровено съчиняване довеждат до налагането на погрешна картина за епохата в общественото съзнание.

На базата на разнообразни изворови данни и богата историографска литература се посочва генезисът на тези митове и бива изяснено какво се е случило в действителност. От настоящата книга читателят ще научи истината за религиозните вярвания по българските земи преди налагането на християнството, кога всъщност започва да се употребява понятието „Византия“ и дали татаринът Чака е бил български владетел.

Изданието е доказателство, че историческата наука претърпява своята еволюция през годините и всяко едно твърдение трябва да бъде обосновано с надеждни свидетелства, преди да бъде направено публично достояние.