Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност „История“ със специализация „Теория и история на културата“ (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд „Стопанство и общество“. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 – професор. Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли – Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009–2014 г. ръководи проекта „Преплетени Балкани“ към Европейския изследователски съвет. Понастоящем ръководи проекта „Балкански историографски войни“ към Фонда за научни изследвания.

Румен Даскалов е автор на единадесет книги, съставител е на шест и е публикувал около седемдесет статии. Сред неговите трудове са: „Въведение в социологията на Макс Вебер“ (1993); „Между Изтока и Запада. Български културни дилеми“ (1998); „Как се мисли Българското възраждане“ (2002); „Българското общество, 1878–1939“, т. 1–2 (2005); „От Стамболов до Живков“ (2009); „Големите разкази за Българското средновековие“ (2018) и др.

Съдържание

Въведение. ПОДХОДИ КЪМ ИСТОРИОГРАФСКИТЕ СПОРОВЕ

Глава 1. СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИ ИСТОРИОГРАФСКИ СПОРОВЕ ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Предмет и начало на споровeте

Първи научни теории за Самуиловата държава

Публицисти, пропагандисти, учебници

Сръбската историографска атака: Стоян Новакович и Божидар Прокич

Българската реакция

Модифицирани български теории за Западното българско царство

Нов рунд в спора: Анастасиевич и Мутафчиев

Опит за рекапитулация

В търсене на български исторически права върху Македония и включването ѝ в българския национален разказ

В търсене на сръбски исторически права върху Македония и включването ѝ в сръбския национален разказ

Глава 2. БЪЛГАРО-СРЪБСКИ ИСТОРИОГРАФСКИ СПОРОВЕ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Новият политически и идеологически контекст

Догматично марксическите истории и идеологически схватки

Югославянската перспектива: Острогорски, Джурджев, Графенауер

Прегрупиране в българската историография: отхвърляне на идеята за Западна българска държава

Коментариите на Ферлуга във „Византийски извори“ и българската реакция

Повратът на българската комунистическа историография към национализъм

Отново българските исторически права върху Македония

След социализма: Сърджан Пириватрич за Самуиловата държава и българската реакция

Българската историография за Самуиловата държава след 1989 г.

В заключение към сръбско-българските спорове

Глава 3. БЪЛГАРО-МАКЕДОНСКИ ПОЛЕМИКИ ЗА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Въвеждане в институционалния контекст

Начало на македонския национален разказ: ранни македонски автори

Спорът през 1966 г. около 1050-годишнината от смъртта на Климент Охридски и българската официозна позиция от 1968 г.

Македонските склавинии и тяхното покоряване

Християнизация и писменост на македонските славяни

Богомилството

Самуиловата държава

Произход на Охридската архиепископия и съществуване под византийска власт

Феодалните владетели Хръс и Стрез. Под сръбска власт и до падането под османска власт

Българският етногенезис и Македония: Ангелов, Литаврин

Македонският етногенезис и континуитет: Ристовски, Антоляк, Панов, Ташковски

Полемиките след създаването на независима македонска държава (1991 г.)

Опит за обобщение

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ДОКОЛКОТО МОЖЕ ДА СЕ ЗАКЛЮЧИ НЕЩО

БИБЛИОГРАФИЯ

Извори

Научни трудове