Предлаганият девети том от многотомната “История на България” обхваща един от най-бурните и динамични периоди в българската история. Той започва с една военна катастрофа и завършва със заплаха от друга. България излиза от Първата световна война разорена и обезверена. Наложен й е тежък мирен договор, по силата на който тя губи територии – Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини, Струмишко, и трябва да плаща огромни репарации.

През разглеждания период се организират и провеждат три успешни преврата, съответно на 9 юни 1023, на 19 май 1034 г. и на 9 септември 1944 г. Сред своеобразията на българското развитие през периода е създаването на безпартийния политически режим, просъществувал от 1934 до 1944 г., с т.нар. чиновнически кабинети. Това е авторитарен по своята същност режим със силно изразена роля на монарха, който от пролетта на 1935 до смъртта си през август 1943 г. е основният политически и ръководен фактор в страната.