Пространното научно повествование на „История на новата българска литература” е съпроводено от една съпътстваща част, която представлява бележки и библиография към всеки раздел и глава. Мястото на тази част е отредено да бъде в края на изложението, за да не пречи на лесното четене. Тя обаче е изключително важна и значима не само защото пояснява изложението, но тъй като отваря нови сюжети, допълва съществуващите, конкретизира общото. Тя е почти толкова важна и съществена, колкото е самата история в нейния пълен вид. Поради което се нуждае от специално проучване, анализ и тълкуване – нещо, което не е правено. За съжаление.

В тези бележки е заложен целият мащаб на замисъла за историята на новата българска литература. Или поне по тях можем да придобием цялостната представа за този мащаб, както го е виждал Боян Пенев. Тук се постига в максимална степен изчерпателността на проучването на фактологията и изложението на идеите. Бележките към лекциите показват колко дълго и търпеливо Боян Пенев работи над своя труд, как внимателно се подготвя за неговия окончателен вид. Макар да е извършил огромна по обем работа и да е постигнал завидни резултати като историк на литературата ни, той не смята, че е приключил веднъж завинаги. Боян Пенев вижда своите недостатъци и непълноти и затова добавя нов материал, уточнява факти и оценки. Но може да се каже, че и в този си вид той е поставил солидни основи и е заложил всички най-важни идеи и цели за подобен фундаментален труд. Най-важна е неговата методология, която и днес може и трябва да се прилага.

ПАНКО АНЧЕВ