Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световно известен художник-декоратор, изкуствовед, културолог, популяризатор на изкуството, писател, поет, белетрист, драматург, есеист, литературовед, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.

***
„В ръцете ви е първият том от неговото знаменито 12-томно произведение за историята на изкуството. Тези книги разглеждат най-важните паметници, които е оставило човечеството в областта на пластичните изкуства – изящни и приложни – в своето развитие през повече от 10 000 години. Не е забравен нито един народ, нито един творец от онези, които са дали на света неговия художествен език и са изпели най-хубавите песни в камък, багри и форми, изразили са най-дълбоките идеи и са осигурили на съвременното човечество неизразимите блаженства на художественото съзерцание.

Книгите са завършен плод на дългогодишен труд. Независимо, че са написани увлекателно, живо и общодостъпно, те имат строго научна ценност. Предназначени са както за специалисти, студенти и любители на историческото четиво изобщо, така и за всички други, които желаят да получат детайлно въвеждане в изкуството. Тези книги са необходими както за всеки просветен ум, така и за онзи, който се стреми към просвета.

След опознаването на тези първостепенни произведения и след прочита на описанието и на произхода им, читателят ще добие възможност за лична преценка, очите му ще се отворят за творбите на изкуството; той ще знае как да ги гледа и преценява, ще развие своя естетически вкус. Който е сляп за изкуството, е сляп и за живота; днешният живот е много напреднал и естетичното и художественото са негови съществени съставки; красотата е необходимост в работата на всекиго.

„История на изкуството“ не бива да липсва в никоя библиотека, в никоя къща на грамотен българин. По нея и родители, и деца, и внуци могат да възпитават своя естетически вкус и да развиват своето образование. Това е основна книга, каквито рядко се появяват, и нейното публикуване е гордост за българската книжнина.“