В книгата се разглежда системата от държавно-административни и военни институции, която е била специфична за ранносредновековна България и няма паралели в другите европейски държави. Като най-приближени помощници и съветници на владетеля, най-изтъкнати военни предводители и лица, натоварени с изпълнението на важни дипломатически пратеничества, кавханът и ичиргу боилата са били основни фактори в централното управление. Тяхната дейност до голяма степен е определяла насоките на вътрешната и външната политика на Българското ханство-царство през VII—XI век.

Съдържание

Увод

Извори, историография и методика на изследването

Класификация и характеристика на изворите

Историографски обзор на изследванията върху институциите кавхан и ичиргу боила

Методика и задачи на изследването

Обща характеристика и етапи в изграждането на военноадминистративна уредба на Първата българска държава

Кавханите

Сигурни споменавания на титлата кавхан в историческите извори

Предполагаеми споменавания на кавхани (VII—X в.)

Езиков израз и етимологическо тълкуване на титлата кавхан

Обща характеристика на функциите и ролята на кавханите в управлението на Първата българска държава

Ичиргу боилитe

Интерпретация на сведенията (сигурни и предполагаеми) за ичиргу боилите в исторически извори

Езиков израз и етимологическо тълкуване на титлата ичиргу боила

Мястото на ичиргу боилата в системата на вътрешните боили

Обща характеристика на функционалността и мястото на ичиргу боилите в управлението на Първата българска държава

Заключение

Библиография

Съкращения