Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.

Целта на изложението е да преведе читателя от отделните събитийни фрагменти към умопостижимия цялостен смисъл. Емпирично регистрираните хиляди (8638) факти гарантират достоверност на картината, а нейната системна окръгленост – значимостта на разпознатите елементи от този уникален и удивителен политически процес.

Проф. дсн, дпн Георги Д. Димитров е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на която е основател. Той е създател и на специалност „Социология“ в БУ „Неофит Рилски“. Бил е два пъти Fulbright старши изследовател (в Chicago University, 2002 и The George Washington University, 2010). Носител е на националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки от утвърден български учен (2014). Последните 10 години проучва политиката за разширяване на ЕС.

СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ 2

ГЕОПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНИ СПЕЦИФИКИ В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЪЛГАРСКОТО ЧЛЕНСТВО В ЕС 

ГЛАВА V. ГЕОПОЛИТИКАТА И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ 357

5.1. Войните като стимул за Източното разширяване на ЕС 358

5.2. Русия 381

5.3. Трансформация на движещото противоречие

в хода на присъединяването към ЕС 396

5.4. Преплитане на процесите на присъединяване към НАТО и ЕС 398

5.5. Общото политическо постижение – интеграция със Запада 432

ГЛАВА VІ. СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ И КАНДИДАТКИТЕ В ИНТЕГРАЦИОННОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 438

6.1. Рамкови съдържателни и методически допускания

за предстоящия анализ 438

6.2. Обща характеристика на неравностойното участие в процеса 443

6.3. Диспропорционалности в структурата

на интеграционните отношения 444

6.4. Характерни специфики на открояващите се национални участия 456

6.5. Национални профили на участието

в евроинтеграционното пространство чрез дяловите приноси

по всички показатели на взаимодействията 461

6.6. Специфика на участието на най-важните страни 486

6.7. Извънредните няколко случая на сериозна подкрепа

за България 584

6.8. Маргинални страни в интеграцията в ЕС на България 589

6.9. Обобщение: твърде шарена картина

на международните отношения 593

ГЛАВА VІІ. ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕС КАТО ДЕЙЦИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЮЗА 598

7.1. Комисията – най-добрият ни приятел, който не е приятел 598

7.2. Структури на субектност в ЕК 652

7.3. ЕК не може да е приятел 681

7.4. Комисията във времето 709

7.5. Заключение: как така ЕК едновременно хем е, хем не е 716

7.6. Други институции на ЕС 725

7.7. Обобщение: ЕК, видяна като извисяваща се над всичко останало 745