Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.

Целта на изложението е да преведе читателя от отделните събитийни фрагменти към умопостижимия цялостен смисъл. Емпирично регистрираните хиляди (8638) факти гарантират достоверност на картината, а нейната системна окръгленост – значимостта на разпознатите елементи от този уникален и удивителен политически процес.

Проф. дсн, дпн Георги Д. Димитров е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на която е основател. Той е създател и на специалност „Социология“ в БУ „Неофит Рилски“. Бил е два пъти Fulbright старши изследовател (в Chicago University, 2002 и The George Washington University, 2010). Носител е на националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки от утвърден български учен (2014). Последните 10 години проучва политиката за разширяване на ЕС.

СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 3 КАК БЪЛГАРИЯ СТАНА ЧЛЕН НА ЕС И КАКВО ОТ ТОВА

ГЛАВА VІІІ. КОЙ КАК УЧАСТВА В БЪЛГАРСКАТА ПОДГОТОВКА

ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС 773

8.1. Защо България като цяло? 773

8.2. Подготовката за членство се концентрира върху завършека

на преговорите 777

8.3. Централни и маргинални субекти в подготовката 805

8.4. Основните участници по-отблизо 814

8.5. Периферните играчи 845

8.6. Отражение на историческата динамика върху начина

на провеждане на интеграцията в ЕК 864

8.7. Заключение: „И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье“ 882

ГЛАВА ІХ. ЗАЩО ТАКА ТРУДНО 890

9.1. Трудно, защото е тежко, а е тежко по много причини 890

9.2. Характерните секторни заприщвания (Bottle-necks)

в преговорите 920

9.3. Влияние на реформите върху хода преговорния процес 1018

9.4. Заключение: дали бихме започнали,

ако предварително знаехме за какво става дума 1038

ГЛАВА Х. И КАКВО ОТ ВСИЧКО ТОВА? 1043

10.1. Може ли интеграцията в ЕС на България

да бъде предмет за размисъл 1045

10.2. Борбата за ЕС – която е с характер на война 1087

10.3. Поуките от знанието за интеграцията в ЕС за нейното бъдеще

и бъдещето на науката за европеизацията 1095

10.4. Заключение: трябва ли ни епопея? 1116

ПРИЛОЖЕНИЯ 1125

БИБЛИОГРАФИЯ 1165