Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.
Целта на изложението е да преведе читателя от отделните събитийни фрагменти към умопостижимия цялостен смисъл. Емпирично регистрираните хиляди (8638) факти гарантират достоверност на картината, а нейната системна окръгленост – значимостта на разпознатите елементи от този уникален и удивителен политически процес.
Проф. дсн, дпн Георги Д. Димитров е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на която е основател. Той е създател и на специалност „Социология“ в БУ „Неофит Рилски“. Бил е два пъти Fulbright старши изследовател (в Chicago University, 2002 и The George Washington University, 2010). Носител е на националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки от утвърден български учен (2014). Последните 10 години проучва политиката за разширяване на ЕС.
СЪДЪРЖАНИЕ
ТОМ 1
ЩО Е ТО БЪЛГАРСКА ИНТЕГРАЦИЯ В ЕС
(Изследване върху спомените на участници в процеса)
ВЪВЕДЕНИЕ 9
Глава І. КАКВО, ЗАЩО И КАК ЩЕ БЪДЕ ИЗСЛЕДВАНО 15
1.1. Защо да се интересуваме от българската интеграция в ЕС 16
1.2. Какво по-точно ще изследваме 30
1.3. Предизвикателството в изследователската задача, зададена от
предходния изследователски опит 34
1.4. Ключът към разбирането на евроинтеграционния процес –
какъв е тъкмо начинът на осъществяването му
като политическо взаимодействие 48
1.5. Предисторията на изследователския замисъл 51
1.6. Методологията – изследване на структурата на съвкупния дискурс
за присъединяването към ЕС като проява на неговия характер 67
Глава ІІ. ЗАЩО И КАК ЕС ВЪЗНИКВА И СЕ РАЗШИРЯВА
(ИЛИ „СЕ ВЛИЗА В НЕГО“) 83
2.1. Концептуално-методологическата програма на изследването 83
2.2. Как да разбираме как стана Източното разширяване на ЕС 84
2.3. Рухването на Берлинската стена като фундаментална заплаха
за Западна Европа 86
2.4. Страните от ЦИЕ като чудовищно предизвикателство
пред интеграционния проект 96
2.5. Как ЕС постепенно придоби капацитет да стане инструмент
за решаване на проблема за европейската сигурност 107
2.6. Стратегията да няма стратегия 113
2.7. Възходът на Комисията в контекста на деградация
в императивността на присъединителния инструмент 117
2.8. Особеното в източноевропейската гледна точка
към „влизането в ЕС“ 126
2.9. Изходното противоречие като определител на характера
на разширителния процес 131
Глава ІІІ. НАЧАЛОТО НА ПРОЦЕСА: КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО 138
3.1. Залогът в заглавието 138
3.2. Как да разпознаем началото 141
3.3. Съдържателните многообразия в регистрираните отговори 149
3.4. Субектите на замисъла за присъединяване към ЕС 169
3.5. Специфичното съдържание на интеграционните цели 175
3.6. Публичните форуми – оскъдни, но все пак налични
в особена форма 181
3.7. Обясненията – логичност в изразяваните позиции 183
3.8. Цялостната картина 185
Глава ІV. ЗАЩО И КАК ДА СЕ ИНТЕГРИРАМЕ В ЕС 189
4.1. За политиките и парите 191
4.2. Рамкиращи условия за отношението
към европейското финансиране 198
4.3. За неизвестното и неразбраното в подготовката
за членство в ЕС 210
4.4. Какво представлява българската интеграция в ЕС –
социално-исторически предпоставки, особености
в начина на работа, резултати 240
4.5. Неизвестната и неразбрана роля на решаващите дейци 261
4.6. Заключение: българската интеграция в ЕС
е заслужаващо разбиране „голямо неизвестно“ 309
