„ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОРНИ СЮЖЕТИ”, обхваща хронологически явления от близо два века: от 1868 г. — първата година на новобългарската литература, до мистификационните постмодерни игри с антологийного и до последния голям литературен скандал около „Литературен вестник” (2016 г.). Средищна в композиционния замисъл тук е проблематиката на изблиците на авангардисткото от 20-те години на XX век. Но все пак вниманието е съсредоточено предимно към типологията на жестовете и биографическите обрати на достолеп-ните писателски фигури (Иван Вазов. Константин Величков, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Константин Константинов. Атанас Далчев, Николай Кънчев), към „вечни” обекти и теми на литературата (пътуванията, морето, пространствата на родното). Но тези литературноисторически сюжети знаят, че литературата се движи в неочаквани посоки, че при нея изключително важни са обратите, преломите, взривовете, че винаги трябва да знаем за смисъла на пародийното, ироничното, смешното. Може би точно истинската литературна история не „изхвърля” нищо?
****
Родното на Михаил НЕДЕЛЧЕВ е цялост със сложни исторически проекции, с възможност за повече истории, но и с убеденост, че историята е общ проект на голямото „ние” на националното, което не отхвърля богатството на по-малките локални „ние”. Родното е нужно, то е дадено, но и постоянно правено, уют е на индивидуалното съществуване, от което българинът не бива да се отказва. Почерковата работа на Михаил Неделчев прави нещо уникално в българската културна среда — свързва сложната реторика на националната комунитарност със също сложната идея, че националното трябва да се търси исторически в сменящите се модели за публичност и публични личности.
ироф. Богдан Богданов
Михаил НЕДЕЛЧЕВ е от малцината литературни критици и историци, които съчетават богата критическа и изследователска практика върху литературата на НРБ до и след 1989 г. Нещо повече, той е единственият активен литературен критик до 1989 г„ който днес е сред историците на същата онази литература. Неговата мемоарна близост с годините на НРБ не само не му пречи да се изтегля на аналитична литературноисториче-ска дистанция, но и му помага да изгради по-солидна платформа за разбиране. В новите му студии и статии мемоар-ните рефлекси се трансформират във фонд, чиито сюжети и биографеми подлежат на нова интерпретация. Чрез нея М. Неделчев проверява достоверността на собствените си литературни спомени, активира и доразвива тези, тлеещи в по-стари оперативни текстове, възвестява неглижирани или дори заглушени в публичността на НРБ алтернативни тези. Критикът Неделчев от началото на 70-те и 80-те години на XX век и историкът Неделчев от началото на XXI не само се разпознават, но и си говорят, допълват се, проверяват се, продължават се един друг.
доц. Пламен Дойнов
****
Михаил НЕДЕЛЧЕВ (р. 1942) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Професор в Нов български университет, преподавател по теория и история на литературата, дългогодишен ръководител на департамент „Нова българистика”. Почетен професор на университета. Между 1974 и 1989 г. работи като редактор, изследовател-текстолог и литературен историк в отдел ..Литературно наследство” па издателство „ Български писател”. След 1990 г. е депутат от СДС-РДП в VII Велико народно събрание и в XXXVI Народно събрание. Член и политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. През 2012 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий”, първа степен. Носител е на литературни награди на името на Христо Г. Данов, Пейо К. Яворов, Тодор Влайков, Иван Радославов и Иван Мешеков, а също и на Годишната награда за хуманита-ристика (2016 г.) на Портал Култура, на„3латен Пегас” на Община Бургас, на награди от „Аполония”, Салон на изкуствата – НДК, БНР – Програма „Христо Ботев”, Столична библиотека и др. През есента на 2018 г. му е присъдена Годишната награда за хумани-таристика на името на проф. Богдан Богданов — създател на НБУ.
