Канон и стил в архитектурата – кое е по-общото, кое е по-обхватното от двете понятия? Каква е тяхната диалектическа взаимообвързаност и как те взаимодействат? Възможен ли е нов поглед към историческите архитектурни явления, който има за цел не само тяхното хронологическо подреждане, но и тяхната обективна оценка като прогресивно-иновативни или ретроградни?

Архитектурата не е само материалната, видима форма, но и вложените в нея идеи и съдържание. Тя е изкуството, което отразява в най-голяма степен идеологическите парадигми на обществения строй или епохата, в която е създавано. Ето защо паметниците от миналото са може би най-важното свидетелство за процесите и настроенията както в обществото, така и в личността на конкретния творец, вписващи се в идеологическия императив на стила (или канона), или обратното – противопоставящи се на обективния ход на развитието.

Какво трябва да знае днес един съвременен практикуващ архитект за историята на своя занаят – строителното изкуство? Какво е за нас днес архитектурата? Какво е тя за тези, които я създават? А за тези, които я обитават и възприемат със сетивата си? Кое трябва днес да доминира – технологиите, функционалността или художественият изказ? А как е било в миналото? Как в наши дни се осъществява синтезът с другите изкуства? Как техническото (инженерно) познание трябва да взаимодейства с чисто художествения процес на пространствено конструиране? Как се e развивала самата архитектура в художествен и инженерно-технически аспект и какви промени предизвиква това развитие в професионалния профил на тези, които са призвани да я творят?