Тома Пикети е икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика.
Роден е през 1971 г. в Клиши, Франция. Следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS) и завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачусетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS.
Към момента е професор е в Парижкото училище по икономика и във Висшето училище за изследвания в областта на социалните науки. Автор е на фундаментални изследвания върху взаимната зависимост между икономическото развитие и разпределението на доходите и богатствата. Той е главен инициатор и двигател на проекта за изследване на дългосрочното изменение на дела на най-едрата собственост и високите доходи в националните икономики. Получените досега резултати са систематизирани в Световна банка за собствеността и доходите (World Wealth and Income Database).
В момента проблемът за разпределението на благата е сред най-обсъжданите. Мненията се свеждат до две коренно противоположни. Според едното неравенствата ще продължават да нарастват в един все по-несправедлив свят. Според другото ще станем свидетели на спонтанно намаляване на неравенствата, така че всяка намеса би донесла само рискове за хармонизиращата тенденция. Какво обаче наистина знаем за измененията на неравенствата в дългосрочен план? Икономическите анализи, за които се предполага, че трябва да решат спора, почиват по-често върху теоретични спекулации, отколкото върху сигурно установени факти.
Тази книга е плод на петнайсетгодишна изследователска работа и е най-амбициозното засега изследване на проблема. Авторът се базира на исторически сравнителни данни – много по-богати, отколкото използваните в предшестващите трудове. Систематизираните в книгата изследвания, разпрострени върху три века и повече от двайсет страни, осветляват по нов начин динамиката на капитализма и разкриват природата на фундаменталното му вътрешно противоречие, а именно неблагоприятното отношение между икономическия растеж и дохода от капитала.
Разпространението на знанията изпъква като главна сила за изравняване на шансовете в дългосрочен план. Наблюдаваният сега шеметен ръст на най-високите възнаграждения и в още по-голяма степен изключително високата концентрация на собствеността обаче заплашват ценностната система на меритокрацията и социалната справедливост в демократичните общества.
