Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички – дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е -“Непознат”.

Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: “Защо не знаем за него почти нищо?” А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1072, на 90 г. Създадената от този човек книжнина е огромна: “целият Зайцев” – това са около 700 (!) заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, белетризирани биографии, мемоарни очерци, статии, пътеписи… В стила му си дават среща и сблъсък руската класика и отричането ?.

Това първо българско томче събира биографиите – есета Животът на Тургенев и Чехов с пътеписите на Атон и Валаам, от посещенията на Зайцеев в тези молитвени места между двете войни. Какво свързва тези четири творби е трудно да бъде обяснено на човек, който не ги е чел; прочелият ще знае…