Почти тридесет години след 1989 г. личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко — на същински научни изследвания. Причината е ясна — по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси, които е трябвало да направи първият предстоятел на съвременната Българска патриаршия след 1944 г. Първа дата в дневника е 12.04.1926 г., а последната — 02.01.1971 г.