С настоящето проучване и първо издание на тези пророчески книги се създава основа за задълбочаване на по-нататъшните изследвания в областта на старобългарския библейски превод, библейската критика и екзегетика, славянската медиевистика, както и на езикословните и интердисциплинарните аспекти на културната антропология.
Най-ранният известен засега библейски свод на славянски кирилски текст – средновековният български ръкопис от ХІV в. F.I. 461 – включва и най-стария препис на книгата на Дванадесетте пророци, обогатен с екзегетически тълкувания на блаж. Теодорит Кирски (393-469) и преведен в Преслав през Х в. Въз основа на комплексен анализ осъществихме през 1998 г. първото научно издание от дипломатичен тип на тази старозаветна книга по F.I.461 и нейното копие от сбирката на П. И. Щукин № 507 от 1475 г. Книгите на пророците Осия, Софония и Агей обаче в тях не са засвидетелствани. В последните освен това се отбелязват значителни липси от книгите на пророците Авакум, Захария и Малахия.
Въз основа на хърватско-глаголически (ХІІІ-ХVІ в.) и типологично релевантни кирилски преписи (ХІІ-ХVІ в.), на обхватен текстологичен анализ и в сравнение с гръцките образци се предлага за пръв път реконструкция на Книгите на пророците Осия, Софония, Агей, Захария и Малахия в старобългарски превод.
