Книгата представя пред езиковедската общност неизвестни до момента документи – правописни речници и ръководства по правопис, издадени през 20-те години на ХХ в. Предлага се нов поглед върху процеса на кодифициране на нормите на българския език, като се доказва, че през 20-те години на миналия век се поставя началото на кодификация посредством правописни речници. Резултатите от анализа на източниците дава възможност, от една страна, да се направи историческа реконструкция на книжовната норма от началото на ХХ в., а от друга, да се изследва началният процес на кодификация на българския език, осъществяван посредством правописни речници. Очертава се характерът на кодификацията в условията на ненапълно установена правописна и правоговорна норма, като се подчертава нейният по-особен тип и мястото, което заема в непрекъснатия процес на кодификация на българския език. Трудът е предназначен за езиковеди, изследователи по история на книжовния език, университетски преподаватели, студенти по българска филология, учители по български език и литература и за всички, които искат да научат повече за историята на българския книжовен език.