Предлагаме да наричаме конструктивизъм доктрината, според която явленията в света, подлежащи на описание – били те смятани обикновено за социални или за природни, – не съществуват преди и извън работата по тяхното категоризиране. За конструктивиста цветовете и звуците, законите на гравитацията, атомите, различията между човека и другите животни, смъртта, коефициентът за интелигентност, плачещите върби, император Карл V или малките бебешки гърнета са все обекти, продукт на социална конструкция.

По това конструктивизмът е противоположен на натурализма в смисъл на доктрина, според която явленията съществуват преди да бъдат категоризирани и независимо от всяка категоризираща дейност от тази гледна точка натурализмът се вдъхновява от физикализма и от каузализма. Според натуралиста всички гореспоменати предмети (от цветовете и звуците до материалната вещ каквато е малкото бебешко гърне) съществуват независимо дали хората ги признават, или не, независимо дали те ги конструират, или не като такива. Така например натуралистът твърди, че в Средновековието е имало микроби, независимо от това, какво са мислели или не са мислели тогавашните хора.