Самуил Шивачев е роден през 1986 г. в Пловдив. Завършил е специалност „История“ и „Дипломация и международни отношения“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2019 г. става доктор по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2011 г., с кратки прекъсвания е учител по история в Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Пловдив, а от 2019 г. е асистент към катедра „Обща история и археология“ на ФИФ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Води бакалавърски курс лекции по история на Русия (IX–XX век) и история на Балканите (XV–XX век). Автор е на монографията „Съветско-германските отношения (1918–1939 г.)“. Научните му интереси са в сферата на историята на международните отношения в съвременната епоха.
СЪДЪРЖАНИЕ
Вместо предговор /9
ПЪРВА ГЛАВА: Зараждане на крепостното право в Русия /19
1.1. Юридически поглед на причините за възникване на крепостното право /19
1.2. Първи стъпки за закрепостяване на селяните (1497 – 1613 г.) /28
1.3. Времето на първите Романови и окончателното закрепостяване на селяните /40
ВТОРА ГЛАВА: Селският въпрос в Русия през XVIII век /49
2.1. Идеята за създаване на селско съсловие при император Петър I /49
2.2. Крепостното право е епохата на дворцовите преврати (1725 – 1762 г.) /63
2.3. Просветният абсолютизъм и крепостните селяни (1762 – 1801 г.) /76
2.3.1. Комисия по Уложението и първите стъпки за облекчаване съдбата на селяните /78
2.3.2. Идеите на императрица Екатерина II в „Наказа“ (1767 – 1768 г.) /82
ТРЕТА ГЛАВА: Първи опити за отмяна на крепостното право /105
3.1. Тежкото наследство /105
3.2. Първи проекти за промяна на бита на крепостния човек /109
3.2.1. Проект на граф Валериан Зубов /112
3.2.2. Проект на граф Сергей Румянцев /114
3.2.3. Проект на Александър Олхин /117
3.2.4. Първи проект на Михаил Сперански /119
3.3. Проекти повлияни от Наполеоновите войни /123
3.3.1. Проект на адмирал Николай Мордвинов /125
3.3.2. Проект на граф Алексей Аракчеев /125
3.3.3. Проект на граф Егор Канкрин /126
3.3.4. Проекти на граф Дмитрий Гурев, Павел Кисельов и Николай Новосилцев /127
3.3.5. Проекти на движението на декабристите. Павел Пестел и Никита Муравьов /129
3.4. „Тайният комитет“ – основен орган за борба с крепостничеството (1825 – 1855 г.) /132
3.4.1. Идеята за аграрна реформа на граф Михаил Сперански /136
3.4.2. Реформата на граф Павел Кисельов – първият повей за отмяна на крепостното право /141
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: Отмяна на крепостното право (1858 – 1881 г.) /151
4.1. Социално-икономически и обществено-политически последици от Кримската война (1853 – 1856 г.) /151
4.1.1. Ролята на интелектуалците за отмяната на крепостното право /160
4.1.2. Руското общество в навечерието на „Великата реформа“ /167
4.2. Процедура за отмяна на крепостното право /171
4.2.1. Дейност на Комисията по статута на селяните (1857 – 1861 г.) /171
4.2.2. Юридически поглед върху Манифеста и Общите положения за селяните /188
4.3. Последици от премахването на крепостното право (1863 – 1881 г.) /196
ПЕТА ГЛАВА: Неразрешените проблеми с крепостничеството (краят на XIX – началото на XX век) /213
5.1. Икономически последици от отмяната на крепостното право /213
5.2. Аграрният въпрос в периода на контрареформи (1881 – 1894 г.) /222
5.3. Аграрният въпрос в края на XIX и началото на XX век /229
5.3.1. Руската рубла и реформата на Сергей Вите /234
5.3.2. Политическите движения и аграрният въпрос /242
5.3.2.1. Възгледите по аграрния въпрос на десните политически движения /247
5.3.2.2. Възгледите на левите политически движения по аграрния въпрос – народни социалисти (трудоваци), социалисти-революционери, социалдемократи (болшевики и меншевики) /260
5.4. Аграрната реформа на Пьотър Столипин – опит за спасение на Русия /277
Вместо заключение /287
Илюстрации /291
Библиография /301
Summary /315
Резюме /317
Zusammenfassung /319
