Култовият туризъм е “стар” и същевременно “нов” вид туризъм. Това не е парадокс. Още преди векове поклонници са се стремели да посещават свети места съобразно своите вярвания. Но в наши дни тези пътувания почти се превърнаха в туризъм и те добиха нови измерения. Разглеждането на неговата специфика е невъзможно без анализ на появата на вярванията и религиите, както и на най-известните им храмове оцелели през вековете, които привличат посетители – вярващи (поклонници) и обикновени туристи. Първоначално всички култови светилища и храмове са били обекти за посещения само от вярващи хора и едва приблизително след края на ХІХ век те започват да привличат и друга група – туристи, които не винаги са поклонници.
Почти е прието да се счита, че по-голямата част от съвременното човечество е излязло от някога, всеобхващащите хората в миналото догми на митологичните и религиозните вярвания. Историческите изследвания, както и запазени и предавани през поколенията артефакти, данни и сказания показват еднозначно, че различните вярвания, а по-късно и систематизирани митологични, култови и религиозни структури са дълбоко заложени в живота и развитието на всички народи още в зората на възникването на човечеството. Все още не е възможно, с достатъчна времева точност да се определи кога за пръв път хората са започнали да обожествяват природни стихии, астрономични обекти, животни и предмети.
Редица учени приемат, че тези вярвания, както и зародилите се религиозни системи, са продукт на липсата или на недостатъчни познания за заобикалящия хората, свят. От тук и невъзможността да си обясняват природните процеси и явления, което е в основата на тези вярвания и свързаните с тях битови и култови традиции и обичаи. Трябва да се отбележи и това, че в тези основания се съдържа не само липсата на обяснения на посочените процеси и явления, но и страхът, който те са пораждали в съзнанието на редица поколения, както и надеждата за помощ.
Постепенно първичните вярвания и обожествяването на стихиите, на някои животни и предмети се превръщат в отделни организирани култови и религиозни системи със своя структура, вътрешна съподчиненост, ритуали, храмови мрежи, свещенослужители и ръководство. Прието е историята на човечеството да се дели на отделни епохи, които са с различна времева продължителност, като през всяка от тях е създавана някаква определена култова или религиозна система. Още от най-стари времена са запазени, в определена степен, материални следи за най-различни вярвания, култове и религии. Най-общо тези следи са два вида – материални (светилища, храмове, богослужебни книги, икони, статуи, култови предмети, одежди и т.н.) и нематериални – предания, митове, легенди, жития и други.
В книгата не се разглеждат конкретни туристически маршрути, а само най-представителните и атрактивни за туристите недвижими култови обекти на основните отмрели, както и сега изповядвани култово-религиозни системи…
За авторите:
Проф. д-р Борис Тодоров Колев е роден на 5 юни 1948 г. в София. Завършил е икономическа география в СУ “Св. Климент Охридски” през 1973 г., с втора специалност история. От следващата година е научен сътрудник в Географския институт на БАН. Доктор по география от 1983 г., Бил е народен представител в VII Велико Народно Събрание, участник в създаването на Конституцията на Република България, депутат в 37-то НС и председател на Комисията по околна среда и води. От 2000 до 2005 г. е бил зам. директор на Географския институт при БАН. Работил е като специалист по регионално развитие и планиране в Ангола, специализирал е в Русия и Чехия. Участвал в проекти по програмата ИНТЕРРЕГ и други на ЕС. Взел е участие, като главен експерт, в изработването на първия Национален план за регионално развитие на Република България. Към днешна дата е преподавател по култов туризъм и други дисциплини в Катедра “Туризъм” при Стопанския факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. Носител на награда на Съюза на учените за високи научни постижения за 2013 г.(заедно с акад. Тодор Николов).
Проф. д-р Борис Колев е включен в Златния фонд на българската наука…
