В дебатите ни за автентичност и цялостност, за присвояване и смесване понякога забравяме, че културата не е притежание, а нещо, което предаваме, за да могат хората в бъдещето да го използват по собствен начин. Културата е проект „за рециклиране“, в който малки фрагменти от миналото се възстановяват, за да доведат до нови и изненадващи начини за създаване на смисъл. Тази книга разказва за султан, който откраднал древен стълб, който трябвало да бъде намерен; за арабски археолог, който изровил египетска царица, която трябвало да бъде заличена от историята; за халиф, който събирал знания, без значение кой ги е създал; за грък, който измислил фалшива история на Гърция, и за римлянин, който измислил фалшива история на Рим; за етиопска царица, която използвала Десетте Божи заповеди, за да разкаже нова история на произхода. Всички тези емблематични моменти от историята на културата показват хора, които са си изцапали ръцете с култура в усилията им по създаване на смисъл. Как трябва да ги запомним и съдим?

Преди всичко със смирение. От пещерата „Шове” досега е създадено толкова много, а е оцеляло толкова малко, често поради високомерието на по-късните поколения, които пренебрегнали културни артефакти и обреди, защото не отговаряли на религиозните, социалните, политическите или етични идеали на тяхното време. Ние ще се справим ли по-добре? Ще позволим ли на по-голям спектър от културни прояви да процъфтят?

Основната поука от историята на културата е, че е необходимо да се ангажираме с миналото и помежду си, за да могат културите да достигнат пълния си потенциал въпреки грешките, неразбирането и унищожението, които често съпътстват този ангажимент. Ако откъснем културите от миналото или една от друга, ще ги лишим от кислорода, който ги поддържа живи.

Всички творци се доверяват на бъдещето, като вярват, че то няма да унищожи произведенията им въпреки разликите в стойността, които те знаят, че неизбежно ще възникнат. „Културата: Историята на човечеството“ има за цел да представи огромно разнообразие от културни произведения, които човешкият вид е създал, с надеждата, че ние ще пренесем нашето общо наследство към следващите поколения.