Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911—1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Книгата Културата на Барока е посветена на въпрос, който занимава испанския историк през цялата му научна кариера. Макар често да се опира на изобразителното изкуство и литературата, що се отнася до примери и доказателствен материал, тя не разглежда Барока като понятие от историята на изкуството, а го анализира като отделна историческа епоха, локализирана в Западна Европа и достигнала своя апогей през първата половина на ХVІІ век. Барокът се изследва като мисловност, отразена в изкуството, като взаимодействие между човек и култура в едно общество, изживяващо дълбока криза. Хосе Антонио Маравал убедително доказва, че освен културен феномен Барокът е и политически модел на управлявана култура, възпитаваща масови вкусове и духовни потребности в услуга на модерната държава.