Изданието продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструиране на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните връзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на “Другия” и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове.